Игри

Информация за страница Белово

Град Белово е разположен в Южна България, в област Пазарджик. Намира се на близко разстояние до Септември и също така е административен център на едноименната община. Разположението на града е твърде благоприятно – точно между трите български планини Рила, Родопи и Средна гора. През града също така минава река Яденица, а водна артерия на Марица тече през центъра и го разделя по дължина. Горнотракийската низина пък започва бавно да се разширява на изток към град Септември. Природата без съмнение е много красива и привлекателна – целият град е заобиколен от всички страни с гори и зеленина. В землището на града също така се намира село Голямо Белово, което пък няма свое собствено землище. Макар че историята на града е само на 1 век, той може да се похвали с изключително богато революционно минало. Вероятно малко известен факт за повечето хора е този, че в продължение на две години –от 1873 до 1875 г., телеграфист и началник на гара Белово е Тодор Каблешков, един от апостолите за българската свобода. През 1874 г. той основава читалище Искра в Голямо Белово и там подготвя гражданите за предстоящите борби за освобождение. В народната памет също така са живи образите на Васил Левски и Ангел Кънчев, и двамата доказани апостоли и патриоти. Населението в града участва активно в Априлската епопея през 1876 г., като към четата на Георги Бенковски в града се присъединяват повече от 20 души. Между тях личат имената на Мартин Тачков (Мацко), който е най-младият въстаник, и Мария Сутич – единствената жена в четата.

                По време на сраженията с турците беловци дават няколко десетки жертви. На 13 и 14 януари по стар стил 1878 г. беловският край е освободен от легендарните руски богатири на Астраханския дрангулски полк, Първи московски гвардейски пехотен полк и Кавказката казашка бригада. 700 души – въоражени доброволци от Белово и околностите подпомагат Киевския хусарски полк при освобождението на Чепинското корито. Селище от градски тип Белово е от 1964 г., като до 1966 г. се нарича гара Бельово. Официално става град от 26.12.1968 г. с указ на Държавния съвет на Република България, когато към него е присъединено село Малко Белово. Общински център пък става 9 години по-късно – през 1977 г. В града се намира големият завод за тоалетна хартия Белана АД Белово, който е производител и износител в Европа на салфетки и тоалетна хартия, а също и на носни кърпички и други малограмажни хартии. Заводът, както вероятно добре знаете, беше приватизиран от гръцки предприемач. Именно от наличието на този завод произтича и развитието на града. Допреди години – това всъщност е интересен факт – този завод единствен на Балканския полуостров е разполагал с техника за преработка на отпадъчна хартия. Минералните извори край града също спомагат за неговото икономическо развитие. Дърводобивната и дървообработващата промишленост също са добре развити, а в Белово има и кариери за пясък и чакъл. Историческият музей и къщата-музей на писателя Крум Велков са сред културните забележителности в града. 14 януари пък е официалният празник, тъй като тогава е освободен от турско робство. В града пък е роден Димитър Методиев, известен български партизанин, починал през 1995 г.

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker